Efirbet

Благой Макенджиев пред Efirbet: Толерансът към българските играчи е много по-малък, спрямо към чужденците

Видяно 71 пъти
Благой Макенджиев

Стражът на Левски Крумовград, Благой Макенджиев, даде ексклузивно интервю за сайта Efirbet.com. Вратарят кара първи сезон при полупрофесионалистите и призна, че е имало някои особености, с които е трябвало да свиква. Въпреки това той не съжалява за направения избор.

Макенджиев сподели учудването си, че някои по-нискоразредни отбори в елита и Втора лига залагат на чужди вратари, след като има достатъчно класни родни вратари на пазара. Той акцентира, че генерално толерансът към българските състезатели е по-малък, отколкото към чужденците, което за него е порочна практика.


Здравей, Благо! Завърши първия полусезон в Трета Лига. Какви са ти впечатленията от нивото и доволен ли си от представянето си?

Приятно изненадан съм от нивото, имах доста по-ниски очаквания. Има доста отбори с не лоши играчи, играли в елита, така че срещу тях не беше лесно да се изправим. Мисля, че ние се представихме доста добре, особено с оглед на цялостното ниво на Югоизточната Трета Лига.

 

Левски Крумовград завърши на върха след 17 срещи. Това ли е именно целта – да останете на върха и до последния ден на кампанията?

Естествено. Това е личната ни цел на играчи и треньорския щаб, тъй като нямаме подобна предварително зададена цел от ръководството. Мисля, че имаме нивото и възможностите, за да задържим първото място и да се изкачим до професионалния футбол още през този сезон.

 

Ти си сред опитните фигури в състава, които дърпат младоците напред. Допитват ли се те до вас за съвети и повишава ли се отговорността ви към тях?

Разбира се, отговорността винаги я има. Аз не деля играчите на млади и стари, а на можещи и не можещи. Както опитните носим отговорност, така и по-младите трябва да се научат на нещо подобно. Естествено, ние имаме малко повече опит и се стараем да им помагаме и да ги насочваме, доколкото можем. Ние сме един отбор и искаме да се развиваме заедно, като им помогнем и на тяхното развитие.

 

Това е първият ти полусезон сред аматьорите. Имаше ли лек културен шок за теб?

Имаше малък шок и то не толкова по отношение на нивото на групата, а по-скоро по отношение на играчите. Това ме затрудни, тъй като не познавах състезателите и техните качества по този начин. Не знаех какво да очаквам от тях в дадени моменти. Може би това беше най-странната част.

 

Кое е най-трудното, с което трябваше да свикнеш в Трета Лига?

Именно това, което споменах и преди малко – беше ми трудно да се запозная със съперниците, но постепенно свикнах с тази реалност. На момента съществуваше и проблемът с лошите терени, които пречеха на всички играчи да си покажат истинските качества.

 

Какво те тласна да приемеш офертата на Левски Крумовград?

Амбициите на клуба и на хората, които са се заели с него. Накараха ме да повярвам и на този етап не смятам, че съм направил грешка. Вече не съм първа младост, така че реших да пробвам.

 

Би ли обмислил завръщане в efbet Лига, при подходяща оферта?

Не, за момента не съм мислил по тази тема. Не съм и имал поводи да мисля, тъй като никой не ме е търсил с някакво предложение. Ще се опитам да помогна максимално на Левски Крумовград, с каквото мога. Докато мога и докато ме искат, ще се раздавам, след това ще видим.

 

През този сезон в елита се завърна тимът, от който започна футболният ти път – Пирин. С какви емоции следиш представянето на „орлетата“?

Радващо е не само за мен, но и за българския футбол. За мен този клуб винаги трябва да е в елитния футбол. Не беше никак добра ситуацията около фалитите на клуба. Помним, че този отбор винаги е произвеждал много добри играчи, така че е радващо, че са обратно в елита. Остава единствено леко да попроменят политиката си, за да се върне онзи Пирин, който познаваме.

 

По едно време през сезона там имаше сериозна вратарска криза. Получавал ли си оферти от Благоевград?

Не знам лично аз да е имало оферта, никой не ме е търсил. Не бих казал, че е имало сериозна вратарска криза, тъй като това са млади вратари и не мисля, че е странно да допуснат някоя друга грешка. Не мисля, че и чужденецът, който е там сега, се справя по-добре, но това е доста дълга тема.

 

Има ли резон да се търсят чужди вратари, след като цялостното ниво на родните вратари е добро?

Мисля, че няма никакъв резон. С оглед на цялостното ниво на родния футбол не виждам с какво чуждите вратари превъзхождат нашите. Освен примери като Вуцов и Наумов има и още доста имена на вратари у нас, които се справят на много добро ниво и в елита, и във Втора Лига. Особено не разбирам подобен феномен извън грандовете като Левски, ЦСКА и Лудогорец, където целите са съвсем други.

За по-малките отбори обаче изглежда нелогично да не се залага не само на български вратари, но и на млади родни играчи като цяло. Толерансът към родните кадри е далеч по-малък в сравнение с този към чужденците, което не е правилно и не е в полза на българския футбол.

 

Добра стъпка в това отношение ли е въвеждането на дублиращи отбори?

Абсолютно, това е задължително. Всеки тим трябва да има дублиращ отбор, като в случая на Лудогорец, например, дори може да се говори за втори и за трети тим. Така младите футболисти може да се покажат и да трупат минути. В противен случай те биха били принудени да преотстъпват играчите в други клубове, което не винаги носи оптимален резултат. Често целите на дадения клуб, в който играчът е преотстъпен, не отговарят на нуждите на младите състезатели. Родните им тимове не следят състезателите внимателно и това не е от полза за нито една от страните.

 

Борбата за титлата и този сезон изглежда, може би, ще бъде неравностойна. Има ли шанс ЦСКА да догони Лудогорец?

Шансове винаги има, докато математически и теоретично е възможно. Всички тимове имат върхове и спадове. Сега ЦСКА е в по-труден период, но за сметка на това в първите месеци на кампанията те играеха силно. Може би сгъстеният цикъл им повлия.

Сега идва трансферният прозорец, така че може да успеят да прибавят класа и да се доближат до Лудогорец. Виждаме, че разградчани имат два отбора, които общо взето са еднакво силни и когато правят кадрови промени това не се усеща в българското първенство. В Европа, може би, се усеща, но у нас няма особена амплитуда. Те остават основен претендент и фаворит за титлата и за това няма две мнения по въпроса.

 

Как оценяваш годината за националния ни отбор и би ли имал аспирации преди края на кариерата си отново да получиш повиквателна?

Лично за мен вратарите се представиха на най-високо ниво през тази година в националния отбор. Това е лично мое мнение и не е само, защото съм вратар. Реалистично всеки един, който застана на вратата, се представи много добре.

Относно мен и евентуална повиквателно мога да кажа само, че това е Божа работа. Виждали сме какво ли не във футбола, така че само времето ще покаже. За мен е важно да съм здрав, да помагам на отбора си, а оттам насетне времето ще покаже какво ще се случи.

 

И за финал, Благо – какво си пожелаваш през идната 2022-а година в личен и професионален план?

Винаги си пожелавам здраве за мен и моето семейство и близките ми. Другото се постига, но за тази цели трябва да сме здрави.

Експерт Efirbet
Efirbet
Efirbet е вашият сайт за най-добрите съвети за спортни залагания, ревюта на букмейкъри и онлайн казина.
Коментирай