Efirbet

Eнгибар Енгибаров пред Efirbet: Футболът ни стигна дъното, следва изкачване нагоре

Видяно 49 пъти
Енгибар Енгибаров

Докато играеше, Енгибар Енгибаров имаше славата на твърд и безкомпромисен защитник. Той тръгна към големия футбол от Спартак Варна, но направи име в Берое, Ботев Пловдив и ЦСКА. Ако беше останал още една година при „червените“, щеше да стане шампион, но предпочете офертата на елитния германски Бохум. По-късно премина и през Славия, завърна се отново в родното гнездо и излезе на втори гурбет в Германия, този път в Гройтер Фюрт.

Като треньор Енгибаров е водил Дунав Русе, Спартак Варна и последно Витоша в елита. Работил е също и в Дубай.

В интервю за Efirbet.com Енгибар Енгибаров разкрива защо футболните школи у нас вече не са ковачници на таланти, защо в българския футбол нямаме манталитета на сръбския и как могат да се оправят нещата.


Г-н Енгибаров, благодаря Ви, че приехте поканата ни за разговор. Директно към най-наболелия въпрос за родния футбол. Защо вече не произвеждаме футболисти, както преди?

– Причините са комплексни. Една от тях е, че в школите не се работи целенасочено и правилно с подрастващите за изграждането им като футболисти. Второ, в много школи търсят резултати, вместо да развиват качествата на талантите. Трето, не ги учат в ранна възраст на техника и тактика, което е основата.

 

Но нали в Интернет вече има всичко за футбола и програми за занимания с таланти. А и имаме млади треньори с ценз?

– Имаме, но във всеки клуб е необходимо да си заложат програма и ясни цели за изпълнение, което не се случва. Освен това има и редица клубове по света, като Аякс например, които разполагат със силни школи, продават футболисти и се самоиздържат. Ако нашите клубове искат да произвеждат качествени играчи, да се запознаят с това ноу-хау на Аякс и други, и да го прилагат, не само да четат в Интернет.

 

Смятате ли, че младите ни играчи са разглезени и нямат манталитет за голям футбол?

– Някои са такива, но не трябва да се слагат под общ знаменател. Като цяло обаче поколенията вече са различни. Преди години съществуваше по-голямо уважение и респект, и към учителите в училищата, и към треньорите в школите. Родителите на талантите също се бъркат в работата на треньорите и дават мнения, което не бива да се случва в един сериозен клуб.

Много треньори на подрастващи нямат стимул, тъй като ако изградят футболист и после той направи име във водещ наш клуб, не получават финансово възнаграждение за свършената работа. Да не говорим пък, ако този футболист бъде продаден зад граница.

Правилно ще бъде, ако в договорите на всички треньори в школите на клубовете фигурират клаузи, които им носят финансови дивиденти при създаването на подобни футболисти. Когато треньорът получи такъв стимул за един, двама, трима свои възпитаници, той ще изкарва и още, защото знае, че вложеният труд се отплаща и се чувства оценен.

 

Как ще обясните една неприятна тенденция, която се случва с поколения наши таланти. Като деца и юноши блестят, и когато влязат в мъжете на 17, 18 или 19 години, изглеждат вече свършили с футбола?

– Това е строго индивидуално за всеки. Един талант като влезе при батковците, вече става мъж и започва да води социален живот. А животът у нас поднася редица изкушения и ако се поддадеш на тях, си обречен за футбола. Познавам много такива футболисти, които си похабиха таланта, защото бяха слаби характери. За мен е непонятно, след като сега младите много по-лесно могат да се наложат в състава, за разлика отпреди, когато имаше по-голямо качество и съставът се знаеше от №1 до №11.

 

Много утвърдени футболни центрове с продуктивни школи вече не са на футболната карта. Но в замяна частните школи се роят като пчелите. Как това се отразява на футбола ни?

– С тези школи нещата малко се видоизмениха. Собствениците им вземат солидни такси, за да плащат наеми за терени, които използват, и да се издържат. Не смятам, че това е добре за футбола, след като нямаш своя база и целта е да привличаш колкото се може повече момчета, за да събираш колкото се може повече пари от такси, вместо да направиш ограничен подбор от най-талантливите и да се съсредоточиш върху работата с тях.

Футболните залози са начин да се потопите в играта, а ние ще Ви предоставим Bwin Bonus, с който да увеличите печалбите си.

 

Като казахте бази, не виждам да има такива у нас. Масова практика е да се правят маломерни терени и такива с изкуствена трева – едно, че излизат по-евтино, и друго, че са по европейски проекти.

– Тях може да ги има, но за голям футбол трябват футболни терени с прекрасна естествена трева. Футболист на поляна, асфалт или изкуствено игрище не се става. Колко отбора в България имат европейска база, на която да правят футболисти? Лудогорец, Ботев Пловдив, Славия. Може да са още няколко, но пак ще са малко. С подобни бази, като на тези три клуба, или поне да се доближават до тях, трябва да разполагат всички професионални клубове и по-голяма част от аматьорските. Говорим за футболни бази – с футболни терени, зали за фитнес и възстановяване, хотелска част и т.н., а не за футболни площадки, изкуствени и маломерни терени.

 

Г-н Енгибаров, стигнал ли е българският футбол дъното или продължава да копае надолу?

– Аз съм оптимист. Мисля, че оттук по-надолу не може и следва изкачване нагоре. Имам поглед върху детско-юношеския ни футбол и виждам, че разполагаме с талантливи изпълнители. Но съм чувал как някои млади играчи, ако бъркат, ги отписват, защото не ставали. Това е погрешно. Сърбите например, ако някой млад техен футболист греши, го тупат по рамото и му казват: „Браво, страхотен си“.

 

Докога ще казваме „слабо първенство, слаб национален отбор“?

– Футболът ни ще стане конвертируем, когато всички станат едно цяло и си помагат – ръководители, треньори, играчи. Всеки от тях да се стреми да си върши по най-добрия начин работата и да си носи отговорността, а не да я прехвърля на другия.

 

Г-н Енгибаров, правилните хора ли управляват футбола у нас, имам предвид временните шефове на БФС и членовете на Изпълкома?

– Аз не съм човекът, който трябва да дава такива оценки. Но е факт, че нещата във футбола ни не вървят и не се случват, както футболните хора искат. Щом е така, значи е необходима промяна и на най-високо ниво – футболът ни да се управлява от можещи и доказани футболни личности, сплав от младост и опит, и най-важното – да са единни.

 

Вече е утвърден нов селекционер на държавния тим. Какво трябва да направят той и шефовете му в БФС, за да могат трикольорите да излязат от блатото на посредствеността?

– Шефовете на БФС трябва да дадат достатъчно време и възможности на новия селекционер, за да развие идеите си, и винаги да го подкрепят. Самият треньор пък трябва да бъде основната фигура в националния тим и съблекалнята, да вдъхва дух, кураж и вяра на играчите, които кани, и да успее да създаде желания от него игрови облик и колектив.

 

Налага ли се националният отбор тотално да се подмлади. Чуха се мнения, че в него трябва да влязат едва ли не всички, които излизат от младежкия тим?

– По-точно е да се каже, че предстои обновяване на националния. Нормално е да се разчита и на повече момчета, които излизат от младежите, защото показаха добри неща в квалификациите, но не бива да се пренебрегват и по-опитните ни играчи с качества – такива, които досега бяха част от националния или ще бъдат повикани.

Експерт Efirbet

Публикувано на 14 януари 2021, последна промяна на 12 февруари 2021
Публикувай коментар

Все още няма мнения. Бъдете първият добавил!