Efirbet

Ивайло Станев пред Efirbet: Липсата на конкурентна среда убива българските таланти

Видяно 133 пъти
Ивайло Станев

Треньорът на формацията на ЦСКА до 17-годишна възраст, даде ексклузивно интервю пред Efirbet.com. В него той обобщи трудностите, които юношите и техните треньори са трябвали да надмогват през изминалите 12 месеца.

Станев засегна и проблемите в България, по отношение на произвеждането на добри футболисти. Според него, една от главните причини за тези затруднения, е липсата на конкурентна среда, в която децата да се изявяват и която да ги тласка постоянно към развитие.


Здравей, Иво! Полусезонът в юношеските групи беше прекъснат предварително поради пандемията от COVID-19. Колко странна беше изминаващата година за един треньор на юноши?

По време на първата вълна бях заедно с мъжкия отбор, а чак след това започнах да тренирам набора до 17 години. Има големи различия по отношения на подготвянето на състезателите. При мъжете насочеността е главно към превенция на контузиите, както и възвръщане на кондиционната форма. Останалото идва с натрупването на мачове. При децата и юношите, от друга страна, се набляга на приучаването на навици, което ако не се овладее на този етап, става много трудно занапред. През тази година на практика беше изгубен половин сезон за трениране. През пролетта, особено, момчетата бяха напълно затворени и това си оказа влияние.

 

Кои елементи страдат най-много от толкова дълга пауза?

Отново трябва да се вземе предвид за коя възраст играчи говорим. Най-вече пострадаха технико-тактическите навици на играчите. Кондиционно има възможност да се навакса, но това, което се пропуска през тези години, в подготвителните възрасти, после ще тежи на децата през целите им кариери. Особено, ако продължим да живеем в такава обстановка още 1-2 години.

Възползвайте се от страхотни бонуси за спорт, докато играете от комфорта на дома си. Влезте в Palms Bet online и се потопете в света на футбола.

 

Наскоро колегата ти, Костадин Ангелов-Лаптопа, сподели, че една от основните разлики между младите играчи у нас и тези в латиноамериканските страни, например, е в броя часове, в които те се упражняват. Той сподели, че в Южна Америка се достига котата от 10 хиляди часа, белег за професионализъм, още преди 18-годишна възраст, докато у нас, далеч по-късно. В това ли се крие големият проблем на нашия футбол?

Това е една от причините, поради които не можем да изкараме 17-18-годишен футболист на по-високо ниво. Преди тази граница е била дори 12-13 хиляди часа футбол и още 2-3 хиляди часа за други спортове, които са подпомогнали и футболното развитие. Трябва да си спомним, че преди 20 години децата играехме по 10 часа футбол на ден, включително и двата часа на тренировка. Сега, независимо от методиката, която използваме, тези деца прекарват по 2 часа на тренировка, а през останалото време те се занимават с други неща и тези часове не се достигат. Изучаване на дадено умение е на базата на повторението, същото важи и за научаването на език, например.

 

Клубовете проявяват ли достатъчно инициатива по отношение на това да помагат на играчите за набавянето на тези часове?

Клубовете трябва да образоват в този контекст децата, за да се обясни, че това, което се прави на тренировка е изключително недостатъчно. Не мога да коментирам работата на всеки клуб, но ние трябва да приучим децата към професионализъм. Това включва и храненето и възстановяването след игра. В тези направление също трябва да ги образоваме. В ЦСКА, например, провеждаме лекции на тази тема постоянно.
Младите футболисти гледат само лъскавата страна на успеха на големите играчи, но не вникват в това колко усилия е трябвало да положат тези играчи, за да стигнат до там.

 

Александър Томаш наскоро каза, че медиите са виновни също за главозамайването на младите играчи в България. Съгласен ли си с това?

Да, но не са само медиите виновни. Това са неосъзнати млади играчи, които се влияят не само от медии, а и от футболни мениджъри, които постоянно ги омайват с големи трансфери и пари. Това са неукрепнали деца и изключенията от това са малко.

 

Ти си начело на юношите до 17-годишна възраст в ЦСКА през тази кампания. Има ли български момчета в тази възраст, които имат потенциал да достигнат до високо европейско ниво?

Абсолютно, защото в България все още мога да твърдя, че имаме таланти. Проблемът обаче е, че тези таланти не ги превръщаме във футболисти. Преди говорехме, че нишката се къса на 16-17 години, но според мен големите школи започват да вземат превъзходство още при 14-15-годишните.
Самата система на управление на детско-юношеския футбол пречи за развиването на играчите и съсипва талантите на играчите и треньорите. Във всеки клуб има по 1-2-ма добри таланти, същото важи и за треньорите, но в крайна сметка средата не предполага тези таланти да се развият.

 

Във Франция бях чел, че се създават т.н пре-академични центрове, където най-добрите таланти от съответен регион се събират и тренират заедно през седмицата, а през уикенда играят с клубните си отбори. Полезно ли ще е това да се приложи и при нас?

Мисля, че трябва да погледнем на още по-локално ниво, да заимстваме от страни, които са преминали през същите проблеми като нас. Такъв пример може да вземем от Унгария, Хърватия, Сърбия, които всички вече произвеждат добри футболисти.
Най-добрите таланти трябва да играят срещу деца на своето ниво, да са в конкурентна среда всекидневно, за да може да са поставени преди изпитание във всеки един ден и всяка една минута. Каква е ползата от мачовете у нас, които завършват 10:0? И двата отбора губят от такова нещо. Трябва да се седне на една широка маса, да се обсъдят нещата и всеки един клуб и всяко едно дете да бере ползите от преструктурирането. Трябва всяка една школа да даде своето, за да може да се произведат играчи, които да представляват себе си и родината си достойно на международната сцена.

 

В ЦСКА от около 2 години започна известно преструктуриране в школата, след идването на директора Пауло Кардосо. Кои са най-очетливите промени, които настъпиха за този период?

Пак ще кажа, че средата трябва да се промени, почвата. Ако сложиш най-доброто цвете в лоша почва, то няма да израсне. Не зависи само от един клуб, трябва цялата среда да се промени. Пред нас стои въпросът, че ако 1000 деца тренират футбол, то ние трябва да се стремим на първо време около 100 от тях да станат футболисти и оттам насетне да вдигаме летвата.

 

Структурните промени в ЦСКА изглежда, че са на всички нива, след идването на Бруно Акрапович и Алан Пардю. Колко помага привличането на такива имена за вдигането на качеството на всички нива в един клуб?

Разбира се, това е голяма възможност за българския футбол, даже и само с това да имаме досег до такива имена като Пардю и Кристиано Джарета преди това. Няма даже да коментирам миналото на Пардю, той е бил треньор на толкова високо ниво и мога да изкажа само адмирации към нашето ръководство, за това, че се опитваме да се сравняваме с европейските отбори.

 

Задава се Конгрес на БФС, дава ли надежда това най-после да се видят някакви промени?

За съжаление, на тези конгреси не се говори за такива теми. Всеки констатира проблемите, но нищо не се случва. Няма и как да се очаква, че всички на този Конгрес ще имат еднаква концепция за развитието на футбола.

 

През последните години се провеждоха в България многобройни семинари за обогатяването на българските юношески треньори. Виждаш ли подобрение в използваните методи и работата по школите?

Треньорството е всекидневно обучение. Всеки ден трябва да се развиваш и от всеки един може да научиш нещо и постоянно да си променяш мирогледа. Ако вземем пример за един семинар, който се проведе в школата на Аталанта преди няколко години, то гледайки как те работят, може да сравним и да видим какво ще сработи, ако се приложи у нас. Всеки обаче трябва да си направи филтриране на информацията, за да е от полза тя.

 

Смяташ ли, че в България има известно неуважение към треньорите в школите?

За мен лично генерално има неуважение към българския треньор, като цяло. Това смачква самочувствието на специалистите у нас, независимо дали говорим за детски футбол, или мъжки. Самият факт, че професията не е уредена в Кодекса на труда, е показателен. Липсва и взаимно уважение, което води до срив на самата професия.
Ако погледнем най-изявените български треньори, като Стойчо Младенов, Станимир Стоилов, Ясен Петров и други, всички те вземат със себе си български треньори в своите щабове, което преди не беше практика и от това трябва да се поучим. Не е зле и да вземем пример от сърбите, които имат невероятно самочувствие, че са най-добрите треньори и го носят със себе си навсякъде.

 

Младежките национали постигнаха известни успехи в последно време. Дава ли надежда идващото поколение, че и мъжкият национален отбор ще тръгне нагоре в идните години?

Въпросът, отново, е как ще ги наложим в мъжките отбори. Опираме отново до организацията в българския футбол и приоритети. Не може отбори, които изпадат от елитната дивизия, да имат по 15-20 чужденци, както и Пирин, който се опитва да се качи в efbet Лига. Това блокира и развитието на нашите таланти, които спокойно може да се обиграват във Втора Лига. За това говоря, когато казвам, че всеки клуб трябва да си има роля във футбола ни.
Поколението е изключително силно, защото още от 16-годишни тези играчи са се съревновавали с най-добрите в Европа, били са на европейско първенство, победиха Франция като гост. Поколението на 98-ми набор е много силно, тогава и конкуренцията във вътрешното първенство беше жестока, имаше 9 много силни отбори в групата до 17-годишна възраст.
Това обаче няма как да се повтаря постоянно, без да мерим сили срещу най-добрите в Европа. Да си чувал скоро време за отбор над 16-годишна възраст, който да е участвал по европейски турнири? Само по този начин, съревновавайки се с най-добрите, можем да си вдигнем и ние нивото.

 

Какво си пожелаваш за 2021-а година?

Най-важното е да сме живи и здрави и всеки да има късмет. Надявам се да започне истинска промяна в българския футбол, а не само да хвърлим вината върху младите играчи, ако отново не запишем позитивни резултати в следващия квалификационен цикъл.

Експерт Efirbet

Публикувано на 14 декември 2020, последна промяна на 12 февруари 2021
Публикувай коментар

Все още няма мнения. Бъдете първият добавил!