Efirbet

Танко Дяков пред Efirbet: Най-силният коз на Бербатов е Петър Величков. В САЩ постигнах всичко, което поисках

Видяно 349 пъти
Танко Дяков

Танко Дяков е сред най-сърцатите футболисти, играли по българските терени. Роденият през 1984 г. защитник е минал през Берое, Славия, Черно море, Локомотив (Пд), Вихрен и казахстанския Жетису. Отказва се от професионалния футбол само на 31 години. Съдбата обаче му се усмихва и точно тогава той и жена му печелят „зелена карта“ и отиват в САЩ, установявайки се в Чикаго. „Железният“ защитник има сериозен бизнес и играе за удоволствие зад Океана, като дори става шампион в една от аматьорските дивизии за футболисти над 30 години с екипа на Левски (Чикаго). В България най-сериозни успехи постигна с Черно море, с който завоюва бронзовите медали през 2009 г., а игра и не малко мачове в евротурнирите. В един от тях вкара гол на Йенс Леман от Щутгарт в турнира за Купата на УЕФА. Танка, както е един от прякорите на състезателя, се съгласи да отговори на нашите въпроси.


Танко, от няколко години си на хиляди километри от България – в САЩ. Продължаваш ли да следиш футбола в страната ни и каква е прогнозата ти за шампион в започващото ново първенство?

Да, доколкото имам възможност. По-скоро следя определени отбори, въпреки часовата разлика. В момента клубовете имат нови селекции, привличат футболисти. Мисля обаче, че фаворити отново са си обичайните заподозрени – Лудогорец и ЦСКА. Надявам се и Левски да се стабилизира. В моите очи Левски и ЦСКА са си грандове. Играл съм срещу тях, когато са били в топ състояние.

 

Ако ви е любопитно да следите футболните първенства в САЩ, може да го направите в сайта на winbet, където се предлагат залози на доста турнири, включително и на по-непопулярни лиги.

 

С какво, според теб, Лудогорец бе над всички през последните 10 години и какво не достига на Левски и ЦСКА да му се опънат?

За мен първото много важно нещо е, че ЦСКА и Левски са грандовете с огромна фенска маса. Не съм играл там, но много приятели ми казват, че напрежението е голямо. Може четири мача да биеш поред, след това падаш в един и става страшно. В Лудогорец го няма това, те са освободени. Като добавим и уникалната база и организация в клуба, става ясно защо е успешен. Още от началото се виждаше, че там не се прави нещо за година-две, а професионално – за доста години напред. Работи се стъпка по стъпка. Затова си мисля, че тази година шампион ще е тимът от Разград или ЦСКА. Трябва да отбележа нещо много важно – ЦСКА има голям коз и той се казва Любо Пенев. Яд ме е, че в активните ми години така и не можах да работя с него. Той е треньор от европейска класа. Колкото до това равенство срещу латвийския Лиапея, не мисля, че трябва да правят трагедии. Все пак е нужно време за стиковане между новите играчи.

 

Ти игра за много български клубове, но най-трайна следа остави в Черно море. Следиш ли събитията на „Тича“ и какво мислиш за отбора на Илиан Илиев?

Именно Черно море и Локомотив (Пд) са отборите, за които казах, че си ги следя. Това са двата отбора, които имам ли възможност, дори да съм навън, ги следя на телефона. Илиан Илиев е другият треньор, с който ужасно много съжалявам, че не съм работил. Този човек в годините на кариерата си се е доказал, че може да направи от нищо нещо. Пример за това е Берое, където без пари и някакви звезди постигна солидни успехи. Един от най-добрите български треньори е той. Но според мен такъв тип наставници като него са неудобни на някои хора. Както стана в Левски например. Предстоеше им финал за Купата, бяха на точка или две зад първия и го освободиха. Илиан Илиев е човек с характер, а аз харесвам именно такива хора.

 

Връщаш ли се често към онзи гол във вратата на Йенс Леман от Щутгарт и кои са другите ти най-щастливи мигове във Варна?

Във Варна прекарах три години, от които помня само хубавите неща. Без значение от тежките моменти и неприятните загуби, които със сигурност сме имали, но тях не ги помня. Варна ми е на сърце. За Черно море нито една лоша дума не мога да кажа – шефове, публика, много хора уважавам там. Колкото за гола във вратата на Щутгарт – аз в кариерата си съм отбелязал 15-ина попадения и всичките си ги помня. Естествено, този винаги ще си е специален за мен. Тогава бях в Сандански, и изведнъж отиваш и играеш в турнира за Купата на УЕФА и вкарваш. Няма как да го забравя. Но пък да ви напомня, че там играх и с Марио Жардел. Веднъж от Варна до София му гледахме головете. Сигурно има над 200, а аз имам един на голям отбор и си го помня с удоволствие.

 

Докато ти беше в клуба стигнахте до бронзовите медали, играхте и доста мачове в Европа? На какво се дължаха тези добри класирания – на силна селекция или сплотен колектив?

Някакси в точния момент се събрахме гладни за футбол момчета с много опитни футболисти. Тогава дойдоха и Милен Петков, и Атанас Борносузов, Здравко Лазаров, Александър Александров-Кривия. Големи футболисти. От другата страна бяхме с Жорката Илиев, с Данчо Юруков. Гладни за футбол бяхме и стана много хубава сплав. Може би това беше основното. Имахме шансове и за по-предно класиране, но в крайна сметка и Левски и ЦСКА бяха много силни тогава. Нека да напомня и нещо друго – тогава имаше отбори, които днес ги няма в елита като Марек, Беласица, Вихрен (Сандански). Те разполагаха с много класни и опитни футболисти, трудно се играеше там.

 

На „Тича“ бе привлечен от Никола Спасов, който за съжаление почина през миналата година от Ковид. Наскоро ти се включи с дарение за бюст-паметника му. Какво си спомняш за бат` Кольо, както всички го наричаха?

Първо, Бог да го прости. Бях много шокиран като разбрах. За това, че съм се включил в тази кауза, не ми се говори, дори бях помолил да не го афишират. Защото когато човек иска да уважи някого по този начин не е нужно да се обявява. Никога не съм му бил от любимците, но той ми даде шанс, заиграх в отбор като Черно море и винаги съм го уважавал. Нямал съм пререкания с него. Много съжалявам, млад си отиде. За съжаление, загубих и други приятели, като например Ники Щерев, който почина само на 33 години. Ковид взе доста жертви, шокиран съм.

 

Винаги си казвал добри думи и за престоя ти в Локомотив (Пд). С какво те спечелиха „железничарите“?

В Локо (Пд) изкарах 6 месеца и имахме също страшен отбор, биехме наред всички. Емил Велев-Кокала много ми вярваше, играх много силно. В този отбор има някаква магия. Няма значение дали си играл 2 месеца или 15 години на „Лаута“, там има магия. Такова уважение от такава маса фенове… Дори и да губиш, те те подкрепят. Много ме спечелиха, винаги със сърце съм играл там.

 

Ти си от Стара Загора, но така и не успя да се наложиш в Берое. Яд ли те е за това и на какво се дължи?

Не знам, не мога да си го обясня. Почнах в професионалния футбол преди близо 20 години в Берое, по стечение на обстоятелствата там и свърших. Гонил съм топките, израстнал съм там, мечтата ми е била да играя за Берое. Просто не се получиха нещата. Такава ми е съдбата, така се е и случило. Нямам обяснение от моя страна с какво не съм заслужил. Но това не значи, че тая лоши чувства към града и клуба. Напротив! Там живеят родителите ми, страшно много уважавам всички и пожелавам успех на отбора.

 

Доколкото е известно, кариерата ти в България приключи заради Петър Хубчев. Къде бяха разминаванията ви?

Аз съм си откровен човек. Хубчев не го коментирам като треньор, за мен като човек той не става. За мен е гаден човек и това си е моето мнение. Но въпреки всичко, след толкова време аз съм му много благодарен на него, защото ако не беше той, нямаше да замина за Америка. Аз виждам положителното в това нещо, защото съдбата си знае работата. Аз и семейството ми сме много щастливи в Америка и всичко си е както съм искал да си го направим. Така че съм му благодарен в някаква степен.

 

Смяташ ли, че има нужда от промяна в ръководството на българския футбол? Дойде ли времето за нови лица като Димитър Бербатов?

Резултатите вече толкова години сами си показват за какво става въпрос. Бербатов не го познавам лично, не съм играл срещу него или с него, но за мен в момента най-подходящата опция е неговата кандидатура. Трябва да има промяна и всичко да се подобри. Държа да подчертая, че той има един изключителен коз – Петър Величков. Аз го познавам добре, изключителен човек, интелигентен, ерудиран, с възможности и способности. Най-силният коз на Бербатов. Нужна е свежа кръв и ако Димитър Бербатов спечели, нещата ще тръгнат към по-добро в българския футбол.

 

Очакваш ли Ясен Петров да промени нещо в националния отбор към по-добро?

Познавам се с него. Не сме работили заедно, но сме си говорили. Той е от този тип съвременни треньори, много се е развил и улегнал. Просто е много ветровито там. Дано да има късмет, защото няма как да сравняваме футболистите отпреди с тези в момента. Дано да развие отбора и да вдигне нивото му.

 

Да те върна в 2016 г. Как решихте да заминете със семейството ти за САЩ?

Стана случайно. Жена ми пусна документи за „зелена карта“ на наши приятели, пусна и за нас и от всички избраха нашето семейство. Бях на 31 години, рано се отказах от футбола. Нямах контузии, но не съжалявам, че спрях. Така и така ми беше писнало от българския футбол. Дали на 31 или на 35, футболът е до време. Не виждах вече развитие. Стана така, че съм много доволен, че дойдохме тук в САЩ и се устроихме добре.

 

Там имаше сериозни успехи в „българския“ Левски (Чикаго). Разкажи ни за него?

Нещата са сериозни. Ники Василев от Перник е основател. Има си и спонсори. Но си е на аматьорски начала, тъй като не е професионална лигата ни. Събираме се, забавляваме се. Дори станахме първи в цяла Америка за над 30-годишни преди време. Аз ходя, за да се разнообразявам. Хубави емоции са, събираме се с приятели. Ники е човек, който дава много от себе си за организация, за екипировка и за терени. Ако има повече такива като него, нещата ще са ОК. Спечелихме много уважение, всички ни познават тук в Америка. Хубаво е в събота и неделя да поритваме. В Чикаго има доста български отбори. Понякога играя и в Миньор, и в Бодрус. Тук има и Ботев за над 40-годишни, Пирин. Българската общност в Чикаго е огромна. Сигурно сме над 250-300 хиляди души. Тук играят Росен Каптиев, Миро Манолов, Мирослав Николов и други български момчета.

 

С какъв бизнес се занимаваш там?

Още докато бях футболист гледах по канали като National Geographic и Discovery предавания за хора, които купуват стари и занемарени къщи, ремонтират ги и ги препродават на много по-висока цена. Към това и се насочих в САЩ. Купувам къщи, иззети от банки, или изоставени, ремонтирам ги и ги препродавам. Отделно си имам строителна компания. Много се радвам, че реализирах нещата точно така, както си ги мислех.

 

Хареса ли някой от „американските“ спортове – местния футбол, баскетбол, бейзбол или хокей?

Не, нищо не гледам. Честно казано, дори на бейзбола и американския футбол не им знам правилата. Приятели ме канят на някой мач на баскетболния Чикаго Булс и наистина искам да отида, но вкъщи си имам една кукла на 8 години. Гледам да съм във всяка свободна минутка с нея. Аз съм страшно зает. Освен с работата си се занимавам и с бойни спортове като кикбокс и муайтай, тъй като е добре и да тренирам. Затова ценя всяка минута с нея. Често съм казвал, че 24 часа в денонощието не ми стигат за всичко, което искам да направя.

 

Поддържаш ли връзка с други български футболисти в САЩ?

Знам, че Велко Йотов има школа. Димитър Попов от САЩ`94 е в Чикаго, запознавал съм се с него. С Цецо Йончев се познаваме. Стоичков идва от време на време. Иначе имам страшно много приятели от всички отбори в България, където съм играл. Пиша си с много от тях.

 
Експерт Efirbet
Efirbet
Efirbet е вашият сайт за най-добрите съвети за спортни залагания, ревюта на букмейкъри и онлайн казина.
Публикувай коментар
Все още няма мнения. Бъдете първият добавил!