BETMARKET ВЕЧЕ В БЪЛГАРИЯ
100% до 300лвРЕГИСТРАЦИЯ
18+ ВАЖАТ ПРАВИЛА И УСЛОВИЯ
BETMARKET ВЕЧЕ В БЪЛГАРИЯ
РЕГИСТРАЦИЯ
18+ ВАЖАТ ПРАВИЛА И УСЛОВИЯ
Efirbet

Емил Кременлиев пред Efirbet: Едно време ни беше срам, ако паднем от Германия, сега празнуваме, когато ни бият с малко

Видяно 74 пъти
Емил Кременлиев

Помощник-треньорът на Арда, Емил Кременлиев, даде ексклузивно интервю за сайта Efirbet.com. Бившият национал направи обзор на изминалата година за кърджалийци, която беше пълна както с много върхове, така и с доста спадове и катаклизми. Кременлиев реши да се въздържи от коментар по темата за президентската битка за БФС между Боби Михайлов и Димитър Бербатов, изтъквайки, че е в отлични отношения и с двамата.

Един от героите от САЩ 94 изрази притеснението си, че критериите, според които оценяваме изявите на националния отбор по футбол на България, са принизени прекалено много. Той ни върна назад към случка от двубой между България и Германия в София, когато „лъвовете“ са губили с 1:2 на полувремето и легендата Христо Стоичков е изнесъл тирада на своите съотборници. Кременлиев изтъква, че сега бихме били доволни, ако загубим само с един гол от големите нации.


Здравейте, господин Кременлиев! Една доста бурна година изминава за Арда, във всяко отношение. С какви емоции завършвате 2021-а година?

Ами емоциите са противоречиви. Най-силни са последните впечатления. Накрая не завършихме както трябва, случиха се доста катаклизми, знаете. Не може да се отрече обаче, че краят на миналия сезон беше много силен за клуба – финал за Купата на България и участие в евротурнирите. Беше нещо нечувано за Арда.

През новото първенство си тръгна добрият треньор. След това сменихме още няколко наставници. Напуснаха ни основни играчи и трябваше да обиграваме отбора. Категорично не завършихме по най-добрия начин, но вдигнахме и летвата. Топ 6 и 4-то място през миналия сезон, а сега сме 9-ти.

 

В последните седмици на годината в Арда избухна един мини скандал, с участието на бившия наставник Славко Матич. Как бихте коментирали ситуацията?

На никого не му е приятно. Аз лично бях замесен, но някои неща не смятам, че са така, както той описа. Въпрос на гледна точка е. От неговата изглежда по друг начин, явно.

 

Разбрахме, че ще има таван на заплатите и свиване на бюджета. Изменят ли се целите с оглед на тези промени?

В интерес на истината тръгнахме с идеята да повторим миналия сезон, но след смяната на треньора и някои играчи от само себе си се видя, че целите се измениха. В много първенства обаче е факт, че бюджетът не е най-важният.

Миналата година го затвърди. Ние нямахме бюджета на много от конкурентите ни, пък завършихме 4-ти. Това не е меродавно. На пръв поглед изглежда, че Арда сгъна чадъра, но ние ще направим всичко възможно, за да запазим нивото.

 

През календарната година бяхте част от отбора, който стигна финал за Купата на България и след това игра в Европа. Колко емоционални моменти бяха това за Вас и клуба като цяло?

Емоциите бяха много положителни, безспорно. Имаше удовлетворение от свършения труд – работихме много за това. Купата на България си е турнирът на Киров, където и да работи. Работеше се сериознo и се видя по резултатите. На много млади играчи им бе даден шанс, което също не е малко. Сега предвиждах да имаме 3-4-а национали от Арда, но и това ще стане.

 

Хващам се за думите на Славко Матич, който описа Арда като „малкия национален отбор на България”. Споделяте ли мнението?

Да, абсолютно. И преди съм го казвал – за мен имаме много бъдещи национали – Светльо Ковачев, Тонислав Йорданов, Тилев, Котев, Алекс Петков. Убеден съм, че Тонислав ще израсне, защото още не е бил в отбор, в който трябва да е лидер и да води тима си. Винаги е помагал, но сега не само трябва да помага, но и да води.

В интерес на истината Славко Матич показа още едно много интересно момче – Христо Иванов. Момче с много потенциал, а е само на 20.

 

Имаше ли период на демотивация в тима след отпадането от Апоел Беер Шева?

Не бих казал демотивация, но ни отне време пренастройката. Всичко ни беше насочено към календара за европейските турнири. Имахме малшанс там, тъй като от всички възможни съперници ни се падна най-тежкият – Апоел Беер Шева с 40-милионен бюджет. Опитахме в Кърджали каквото можем, имахме и малшанс. Вече втория мач няма какво да коментирам – биха ни с 4:0, всичко би звучало смешно.

Веднага след това гостувахме във Враца, което е съвсем различно изживяване, ще се съгласите. Изгубихме много точки от това пренастройване. Ние доминирахме, но не вземахме победи. След това вече дойде историята и с Киров, а това се отрази и на играчите. Трябваше да се адаптират към много треньори – първо Херо, после Чиликов, накрая и Матич. Не беше лесно и за футболистите.

 

Има ли кой да спре Лудогорец на този етап?

Пирин Благоевград! Веднага отговарям. Каквото и да говорим в нашето първенство всеки може да бие всеки, независимо от бюджет и т.н. Няма спор, че Лудогорец е едно ниво нагоре, но и при тях не винаги е така. ЦСКА 1948 ги би, ЦСКА ги би, Пирин ги би. Мисля, че мачът с ЦСКА не беше решителен, защото има още много мачове. В интерес на истината, тази непредсказуемост прави шампионата интересен. На никого, освен на феновете на Лудогорец, няма да им е толкова интересно, ако бяха с 18 точки преднина и март месец да са шампиони.

 

Какви са наблюденията Ви за изявите на бившите Ви клубове – Левски и ЦСКА?

Това са двата гранда на родния футбол, въпреки че в последните 10 години доминира друг отбор. Двата обаче са в различни периоди на развитието си. През изминалото десетилетие единственият реален съперник на Лудогорец може би беше ЦСКА. Левски е в процес на доизграждане след тези катаклизми, но това е огромна марка за родния футбол. Левски и ЦСКА винаги ще ги има и винаги ще на върха, дори и да не са шампиони или носители на купи. Фенската маса е там, а футболът се играе за феновете, в крайна сметка.

 

Годината беше съпътствана и с голямо събитие за родния футбол – Конгресът на БФС. Доволни ли сте от преизбирането на Борислав Михайлов?

Там за мен ситуацията е малко неясно. За какво беше този Конгрес, след като ще има и още един сега март месец? Малко е деликатно при мен по тази линия, тъй като и с двамата претенденти сме играли и съм в много добри отношения и с двамата. Предпочитам да не вземам отношение.

 

Има ли нужда от надграждане и промяна в родния футбол, независимо кой е начело на футболната централа?

Със сигурност, няма спор. Дори и Франция, когато спечели, трябва да надгради, тъй като ако стои на едно място ще бъде застигната и задмината. Всяка година трябва да надграждаме. В интерес на истината у нас се построиха бази, децата има къде да тренират, особено в София. В градове като Кърджали все още трябва да се доизгражда инфраструктурата.

България обаче не е там, където ни се иска на всички. Малка страна сме и не можем да се мерим с големите. Всички казват как сме го правили преди, визирайки изпълненията ни по време на САЩ 94. Аз съм скептичен, че някога ще се стигне до подобно постижение отново. Въпреки всичко обаче не ни е мястото да сме предпоследни в групите си и по средата на квалификациите да не се борим за нищо. България трябва да се върне на голям форум.

 

Навършиха се 27 години от САЩ 94, но сякаш сме все по-далеч от ново класиране на международен форум. Как оценявате годината за националния ни отбор?

Не е много добра. Смениха се треньори и не беше свършена много добре работата. Имахме епизодични избухвания като мачовете с Италия и Северна Ирландия. Това бяха много кратки мигове на радост, но сме зажаднели да се хванем за каквото и да е. Имахме 1-2 месеца радост, но наистина беше за кратко. Не е добра оценката за националния отбор, щом не сме се класирали за Световното.

 

Понижихме ли твърде много летвата на очакванията?

Това е най-лошото. Гледам по хората, че като дойде мач с някой отбор и се говори с колко ще ни бият. Спомням си, преди години, когато Германия ни беше повела с 2:1 на полувремето в София и Стоичков беше побеснял в съблекалнята. Викаше „имате ли акъл, утре не можем да излезем от съблекалнята“. Това ни мотивира и нас по-младите – мен, Цанко Цветанов, Боримиров. Викаме си и ние как ще излезем утре сред хората. Изобщо дори не се замисляхме, че играем с Германия. Сега, ако Германия ни бие с 1 гол разлика, ще си кажем, че е много добре. Тогава си казвахме, че няма да можем да изпием едно кафе на следващия ден, ако ни бият. Различни са времената. Критериите и очакванията са свалени до минимума. С много малко се задоволяваме вече.

 

Разочароващо ли е за Вас, като част от онова велико поколение, че наследниците така и не се приближиха до това ниво?

При всички случаи съм разочарован. Като вече фен на националния отбор се разочаровам 1-2 дена и избягвам да минавам покрай националния стадион „Васил Левски“, след като сме загубили. Навява ми лоши спомени. След това свиквам с реалността.

 

Виждате ли играчи, които да се имат потенциала, за заиграят редовно зад граница и да спомогнат на националната ни гарнитура?

Лошото е, че не излизат в много сериозни първенства – топ 5 на Европа. В Италия имаме 2-3-а играчи, които като влязат за 20 минути и се радваме. Надеждата е в младите, но пак казвам – не може само млади, това не е младежкият национален отбор. Един по един обаче трябва да ги налагаме. Моментът, в който загубим шансове за класиране, то трябва да налагаме тези момчета, които да сдобият международен опит и да се надяваме, че в следващите квалификации ще е различно. Пак гледам Арда, но има и други млади играчи от родното първенство, които заслужават. Време е и те да поемат отговорност.

 

И за финал, господин Кременлиев – какво си пожелавате в личен и професионален план през 2022-а година?

На първо място, си пожелавам всички да сме живи и здрави. Лично за мен, иначе, си пожелавам успех. Не знам дали ще остана в Арда, или не, но при всички положение пожелавам успех на тези играчи на Арда. Много свикнах с тях и ги познавам вече, заслужават да се развиват. Оттам насетне пожелавам и по-добра година на националния отбор, тъй като това е лицето на родния футбол.

 
Експерт Efirbet
Efirbet
Efirbet е вашият сайт за най-добрите съвети за спортни залагания, ревюта на букмейкъри и онлайн казина.
Коментирай