Датата е 6 февруари 1958 година, Мюнхен. През тази година тимът на Манчестър Юнайтед играе в турнира за КЕШ, където в четвъртфиналната фаза се изправя срещу Цървена Звезда. На домакински терен “Бебетата на Бъзби”, както още е познат този състав, надвиват Цървена Звезда с 2:1. В Белград резултатът е 3:3.
Треньор на тима е Мат Бъзби, който тогава е 13-та година начело на отбора и на този етап вече е добил легендарна слава, спечелвайки 3 национални първенства и едно издание на FA Cup. Стратегията му да привлича млади, но перспективни играчи (средна възраст 21 години), които се развиват от самия клуб, дава това нарицателно на състава.
На връщане от сръбската столица тимът е с приповдигнато настроение и е готов да се прибере у дома за заслужена почивка преди полуфиналите на КЕШ. Остава само една спирка – Мюнхен, където е предвидено кацане за презареждане.
Минутите преди Катастрофата
Летище Мюнхен посреща полет 609 на Британските европейски авиолинии с обилен снеговалеж. Заради лошите атмосферни условия и проблем с увеличено налягане в един от двигателите, първите два опита за излитане се оказват неуспешни.
И макар да цари всеобщо притеснение, породено най-вече от катастрофа в Манчестър само година по-рано, стюардесата Маргарет Белис бърза да успокои пътниците и прави заявление, че техническият проблем е локализиран и предстои да бъде отстранен в най-кратки срокове.
Пътниците дори са свалени в чакалнята на летището, като очакванията са да пренощуват в Мюнхен. Една от изгряващите звезди на червените дяволи по онова време – Дънкан Едуардс, дори пуска телеграма, в която обяснява, че всички полети са отменени и ще се прибере на следващия ден.
Въпреки очевидните рискове, играчите не могат да останат в Мюнхен. Причината се оказва програмата на Английската футболна асоциация, според която мачове не могат да се отменят.
В крайна сметка, след едночасова пауза, пилотите Кенет Раймент и Джеймс Тайн се решават да направят и трети опит за излитане. За Бъзби новината за излитането е добре дошла – тимът има насрочен мач с Уулвърхямптън в края на седмицата и той иска момчетата да си починат поне един ден преди сблъсъка.
През това време натрупалият до момента сняг образува няколко сантиметра киша по пистата. Някои от играчите – Дейвид Пег и вратарят Франк Суифт, изразяват опасенията си и дори се преместват в задната част на самолета, понеже смятат, че там е по-безопасно.
Предизвестената Трагедия
Самолетът се засилва по пистата, а в кабината индикаторът на скоростта достига до 117 възела или 217 км/ч. Това е така наречената V1 (Velocity 1) скорост, след която спирането не би било безопасно. Следващата стъпка е V2 (119 възела или 220 км/ч), която е достатъчна за излитането. Точно преди достигането ѝ обаче стрелката на скоростомера започва да пада – първо на 112, после на 105 възела. Усилията на двамата пилоти да изстискат още мощност от двата двигателя не се увенчават с успех.
Краят на пистата е близо, а пред тях се намират ограда, няколко дървета и изоставени постройки. Виждайки, че катастрофата е вече неизбежна, Раймонт извиква: “Господи, няма да успеем”.
В крайна сметка, самолетът напуска пистата секунди след 3:04 следобед, а Джеймс Тайн дори дава заповед да се приберат колесниците с идеята самолетът да спре по-бързо. Това не дава необходимия резултат и полет 609 помита намиращата се в близост ограда и постройките около нея. Откъснатото крило пък създава огромен пожар в периметъра на трагедията.
В минутите след катастрофата вратарят на отбора Хари Грег, както и пилотът Тейн, се превръщат в герои. Двамата са едни от малкото без сериозни наранявания и хукват да помагат за изваждането на оцелелите. Грег първи изважда един от основните играчи на възродения Юнайтед – Боби Чарлтън.
Последствията от Мюнхенската катастрофа
В дните след трагедията цяла Англия се моли за живота на младия Дънкан Едуардс. Талантът е само на 21 години, но вече се е изградил като основна фигура в състава и всички признават неговия талант. За съжаление, 21-годишният футболист издъхва в болница. Заедно с него загиват още 7 футболисти от отбора на Юнайтед, а равносметката показва общо 23 жертви, сред които секретари, треньори, журналисти и екипаж. 21 души оцеляват.
Мениджърът Мат Бъзби оцелява като по чудо. Той получава силна подкрепа от своя помощник – Джими Мърфи (б.а. който не е бил на самолета), който му казва: “Ти си призван да вееш нашето клубно знаме високо”. След дълго и мъчително възстановяване Бъзби започва изграждането на нов отбор, включвайки млади таланти като Джордж Бест и Денис Лоу. Боби Чарлтън, въпреки крехката си възраст, се доказва като лидер.
В годините след трагедията Манчестър Юнайтед е сринат. Със загубата на някои от основните си играчи, Бъзби разчита основно на Боби Чарлтън, Хари Грег и Бил Флукс, понеже другите оцелели или се преместват в други отбори, или са завинаги белязани от трагедията и се оттеглят от футбола. Със стабилно ядро от млади и перспективни играчи, както и новите попълнения, са необходими само няколко години Юнайтед отновно да се насочи към челните места в таблицата.
Завръщането на върха е през 1965 година, когато Червените Дяволи печелят шампионската титла. Година по-късно Боби Чарлтън играе главна роля и за спечелването на световната титла през 1966 година с националния отбор на Англия, която и до ден днешен е последният трофей на “Трите лъва”.
Точно 10 години след трагедията в Мюнхен Манчестър Юнайтед печели най-престижния клубен турнир в света – Купата на Европейските Шампиони. На финала противник е отборът на Бенфика, който губи на “Уембли” с 4:1. Два от головете са именно на Чарлтън.
Днес на западната трибуна на “Олд Трафорд” е поставена паметна плоча с имената на загиналите, а часовникът пред стадиона е спрял стрелките си на часа на катастрофата.
