Футболът, освен талант, изисква и още много други качества – воля, самодисциплина, дори понякога да игнорираш собствените си инстинкти и интереси в името на отбора. Но в историята на този спорт има имена, които, въпреки че притежаваха тези качества, те се оказаха недостатъчни, за да се задържат на върха.
От пороци до постоянни контузии или други неочаквани обстоятелства, кариерата на един футболист може да завърши само за минути. И точно тези футболисти, оставили усещането за недовършена история, ще разгледаме днес. Техните кариери завършиха прекалено рано, а ние ще разгадаем причините, криещи се зад това тяхно решение.
Марко Ван Бастен
Марко Ван Бастен прекратява кариерата си на 28-годишна възраст. Подобна цифра не е фактор дори за професионалните футболисти, затова и мнозина дори не подозират за това решение.
Холандският нападател и трикратен носител на Златната топка обаче има други планове. Макар и да е истинска голова машина, хронични проблеми с глезените го накараха да се оттегли от зеления килим. При това, само на 28 – възраст, в която пред себе си имаше още много възможности.
Ерик Кантона
Доказан лидер на Манчестър Юнайтед през 90-те и истинска легенда на “Червените дяволи”. Това описва Кантона най-добре. Неговото оттегляне от професионалния футбол е през 1997 година, когато той тъкмо е навършил 30 години.
Интересна обаче е и причината, която се крие в това решение – футболът просто му е станал скучен. Още преди официалното му оттегляне той залита към изкуството и киното, а в залеза на кариерата му това поприще го отдалечава от зеления килим. И въпреки отишъл си по своите правила, все пак Кантона остави горчив привкус в много от феновете, тъй като смятаха, че има още какво да покаже.
Жюст Фонтен
Мнозина свързват името на Жюст Фонтен с неговия рекорд по голове на едно Световно първенство – 13 гола на сметката на Франция през далечната 1958 година. Фонтен е бил е пример за талантлив футболист, чиято кариера е засенчена от здравословни проблеми.
Непрестанни проблеми и контузии с коленете го принуждават да се оттегли от футбола в златните си години – на едва 28. И макар със сигурност да е оставил следа като един от най-емблематичните френски нападатели на 60-те, остава въпросът какво щеше да се случи, ако здравословното му състояние бе позволило да бъде още няколко години на върха.
Райън Мейсън
Нека си говорим честно, Райън Мейсън не е от най-популярните футболисти, нито се отличава с бляскава кариера. Но намира място в класацията ни не за друго, а понеже неговата кариера бива прекратена брутално.
След като през 2008 той дебютира с фланелката на Тотнъм, той не успява да се наложи в състава и след редица преотстъпвания и наеми, в крайна сметка акостира в състава на Хъл Сити. Знаейки, че кариерата му е в застой, Мейсън има всички шансове да се докаже и да обърне тренда в негова полза.
И така до началото на 2017 година, когато тимът на Хъл се изправя срещу Челси на “Стамфорд Бридж” в битка за Купата на Лигата. След тежък сблъсък с Гари Кейхил в единоборство, Мейсън получава тежка травма на главата – сътресение и фрактура на черепа. Следват операции, поставяне на пластини и винтове в костта. А медиците го съветват да прекрати кариерата си – рисковете са твърде високи. Така Мейсън, едва на 26 години, окачва бутонките и започва да преследва треньорска кариера.
Мишел Платини
32 години е възраст, която в професионалния футбол едва ли се счита за ранно оттегляне. Но не и когато говорим за Мишел Платини. Според специалисти, Платини има потенциал да играе поне още няколко години на най-високо ниво. Но пък неговите планове са други.
Доста преди същинското си отказване, погледът на Платини е насочен към административната страна на спорта. И така и става – за кратко време той се издига и дълги години бива важна фигура в УЕФА.
Дори като администратор, Платини постига много. Но след три златни топки и статут на икона във френския футбол, винаги ще се питаме дали решението му е било в полза на футбола, или всъщност светът е загубил много.
Джордж Бест
За десерт оставяме една легенда, не само в Англия, но и във футбола като цяло – Джордж Бест. Той е гений с топка в крака, основна фигура в състава на Манчестър Юнайтед и и считан за един от най-добрите футболисти през 60-те и 70-те години на миналия век.
Макар официално да прекратява кариерата си на 37 години, звездата на Бест угасва още с уволнението от “Червените дяволи” 10 години по-рано.
Истината е, че кариерата на Бест е белязана от много срамни моменти – дълги години се бори със зависимост от алкохол и проблеми с дисциплината. И едва на 27 години той бива освободен от състава на Юнайтед. Следващите години, макар и все още да се води професионален футболист, той играе тук-там за нискодивизионни отбори в няколко държави.
В крайна сметка именно алкохолът взема Джордж Бест на едва 59 години, след дълга битка с алкохолна цироза.
