Златната топка на “Франс Футбол” е не просто награда, това е институция във футбола. Наградата се присъжда ежегодно на най-добрия футболист, играещ в европейски отбор. Победителят се определя от специално жури, съставено от стотици спортни журналисти от цял свят.
И макар Златната топка да е приз за усилията и постиженията на футболистите за техните отбори през сезона, има имена, които, въпреки че са заслужили, на косъм се разминават с наградата.
В тази статия ще разгледаме именно някои от тях – най-способните и доказали се имена, които никога са се докоснали до престижното отличие.
Златан Ибрахимович
Златан Ибрахимович е с едно от най-дългите футболни резюмета. Шведът с босненски корени е има близо 650 гола през кариерата си, от които над 300 са в топ първенствата на Европа – Висшата лига, Серия А, Ла Лига и Лига 1 на Франция. Накратко, Меси, Роналдо и Левандовски са единствените футболисти с повече голове през 21-ви век от него.
Въпреки че Златан има на сметката си общо 12 шампионски титли от най-оспорваните първенства в Европа и печели пет пъти “Златната обувка”, той така и не успява да се пребори за първото място за Златната топка.
Серхио Агуеро
Преминаването на Серхио Агуеро от Атлетико Мадрид в Манчестър Сити бе белязано от трансферната сума в размер на 38 милиона лири. И е факт, че всеки един цент от тази сделка си заслужаваше.
Агуеро прекара 10 дълги години при гражданите, като за това време реализира 184 гола в 275 мача. Това го превърна и в реализатор номер 1 за сините.
Аржентинският нападател се отличи през сезон 2014/15 година, когато стана голмайстор на Висшата лига с цели 26 попадения. Именно това му постижение го нареди и сред потенциалните носители на наградата.
През този сезон обаче номер 1 отново стана Роналдо, който се разписа почти два пъти повече пъти с екипа на Реал Мадрид – 48, и грабна приза.
Джанлуиджи Буфон
В близо 60-годишната история на Златната топка само един е вратарят, който е успявал да вземе наградата – Лев Яшин. Редица футболни специалисти твърдят, че вторият е трябвало да бъде именно Джанлуиджи Буфон.
Вратарят на Ювентус със сигурност е един от най-именитите, заставали под рамката на вратата. И през 2006 година той е на път да получи признанието на живота си. На Световното първенство през 2006 година Буфон поставя рекорд, като допуска само два гола за целия турнир.
Призът обаче грабна не кой да е, а неговият съотборник от италианския национален отбор по футбол – Фабио Канаваро, който имаше ключова роля за спечелването на купата.
Ромарио
Да наречем Ромарио легенда би било малко. Бразилският нападател играе активно между 1985 и 2005 година и се твърди, че в кариерата си има отбелязани над 1000 гола.
За съжаление, по-голямата част от кариерата си той прекарва в родната Бразилия и по тази причина никой няма точни сведения дали броят на попаденията му е реален.
Едно обаче е сигурно – през сезон 1993/94, Ромарио е една от водещите фигури в Барселона и през същата година отбелязва цели 34 гола за отбора.
Постижението му се измъква под носа, когато футболистът от уелския Портмадог и впоследствие заел длъжността главен секретар на УЕФА – Дейвид Тейлър, реализира цели 43 попадения.
Килиан Мбапе
За мнозина е изненадващ фактът, че Мбапе до момента не е бил сред победителите в надпреварата за Златната топка. Истината е, че бившият футболист на ПСЖ е едва на 26 години и със сигурност след трансфера си в Реал Мадрид пред него тепърва ще се отварят шансове да изкачи европейския връх.
От друга страна, Мбапе е най-резултатният футболист в историята на ПСЖ, а през сезон 2018/19 реализира 33 попадения в Лига 1. През този сезон той бе изпреварен единствено от осемкратния носител на трофея – Лионел Меси, който вкара 36 гола с фланелката на Барса.
Паоло Малдини
Отличията на Паоло Малдини едва ли могат да бъдат преброени. Той печели цели 5 пъти Шампионската лига, 7 пъти Серия А, 4 пъти Купата на Италия и така нататък, и така нататък… печелил е абсолютно всеки възможен трофей с клубния си Милан.
Именно тази славна кариера предполага, че италианецът ще стане носител на Златната топка през 2003 година. Точно тогава той се премества в центъра на защитата и през същия този сезон печели Купата на Италия, Шампионската лига и Суперкупата на Европа.
Тези му успехи обаче не носят резултат и той завършва на трето място в класацията на журито. Изпреварват го само Тиери Анри от Арсенал и Павел Недвед от Юве, който грабва приза.
Българските Футболисти в Надпреварата за Златната топка
Макар до момента да си говорихме за футболисти, които не са печелили Златната топка, е редно да споменем и за единствения роден футболист, който спечелва трофея – Христо Стоичков.
Още от 60-те години на миналия век в топ 10 на класациите редовно попадат и родни футболисти – Георги Аспарухов, Никола Котков, Петър Жеков и Христо Бонев са само част от имената.
През 90-те години обаче идва и златната ера на родния футбол. През 1992 година Стоичков е твърд фаворит да спечели наградата, тъй като има особени заслуги за първата европейска титла на Барселона. Тази година обаче той остава втори.
Следващият сезон – 1993/94 за Камата идва и паметният успех, когато той отвява конкуренцията с 210 точки в гласуването – цели 74 повече от втория – Роберто Баджо. Паоло Малдини, който споменахме по-рано, тук отново заема почетното трето място.
