На пръв поглед тенисът изглежда като всеки друг спорт – двама или четирима състезатели в борба за победата. Точно както всеки останал спорт обаче, така и тенисът има своите странни или необясними неща, за които малцина от нас са се замисляли – защо тенис топките изглеждат по начина, по който изглеждат, може ли един мач да продължи вечно и т.н.
Е, днес имаме отговори на точно тези въпроси, както и на още много. А ако искате да се потопите в някои от най-странните и дори нелогични факти около тениса, останете с нас.
Защо Тенис Топките Имат Мъх
Вероятно всички сме държали в ръцете си тенис топка поне веднъж в живота си. Ако това е така, вероятно сте забелязали, че тя всъщност не е идеално гладка, а е покрита с нещо като мъх.
Истината е, че това далеч не цели естетика, а напротив – има друга, много по-важна функция. Мъхът върху топката цели да я забавя във въздуха и да не позволява нейното неконтролируемо въртене. Всяко косъмче от нейното покритие завихря въздуха, което осигурява много по-голямо въздушно съпротивление. Ако него го нямаше, вероятно скоростта на сервисите в играта би надвишавала 300 км/ч – скорост, на която почти никой не би могъл да реагира.
Как се Броят Точките в Тениса
Всички фенове на тениса са добре запознати с точкуването в играта – 15, 30, 40, 60 точки (гейм). Но защо броенето тук е толкова по-различно от това, което сме свикнали да виждаме в другите спортове? Има цели няколко теории откъде произхожда подобна система, а ние ще разгледаме най-често считаната за вярна от тях.
В ранните версии на тениса, известен във Франция още през 14-ти век под името jeu de paume (чете се жу де пом), за броене на точките се е използвал часовников циферблат. Така една точка е равна на 15 минути, или иначе казано, системата е била 15, 30, 45, гейм, както е и логично да бъде.
Е откъде тогава се появява това 40? На френски 45 се произнася quarante-cinq, което се струвало много дълго на тогавашните арбитри. Затова и спрели да изговарят cinq и така останало само quarante (40). Или накратко казано – появило се е от мързел.
Откъде Идва Цветът на Тенис Топките
В миналото топките за тенис са били черни, бели или сивкави, в зависимост от вълната или кожата, използвани за направата им. Всъщност тогава никой не се интересувал от цвета на топката; важни били само нейните качества.
Докато не се появила цветната телевизия. През 60-те и 70-те години на миналия век тенисът добил огромна популярност в цял свят. А едно от основните оплаквания както на почитателите на играта, така и на коментаторите било, че белите топки се сливат с корта и особено при бързи разигравания били почти невидими за човешкото око.
Така се появява и решението на Международната Тенис Асоциация (ITF) от 1972 г., която след кратко проучване установила, че именно жълто-зеленият цвят, който познаваме и до днес, е най-лесно забележим от хората.
И тъй като не може всичко да бъде перфектно, Уимбълдън се противопоставя на новото правило, като турнирът продължава да се играе с бели топки още цели 14 години.
Може ли Мач да Продължи Вечно
Еднозначен отговор на този въпрос няма. Теоретично това е възможно, но форматът на турнирите често пъти не позволява подобен развой на събитията. В повечето турнири днес има тайбрек при 6:6 или 10:10 в последния сет от играта, което неизбежно слага нейния край. Формати като Ролан Гарос обаче, решаващия сет продължава, докато някой от двамата не поведе с два гейма разлика, което хипотетично може и никога да не се случи.
Всъщност, липсата на тайбрек в последния сет е причината и днес да се удивляваме от рекорда за най-дълго продължил тенис мач. През 2010 година Джон Иснър се изправя срещу Никола Маю в мач от Уимбълдън, който продължава 11 часа и 5 минути. Разбира се, общото време е разпределено в три дни, тъй като едва ли физически е възможна играта на високо ниво за такава продължителност. В крайна сметка Иснър печели със 70:68 в последния сет, а малко след това Уимбълдън също слага тайбрек в последния сет.
Защо Тенисистите Носят Толкова Много Ракети със Себе Си
Може би някои от вас са забелязали, че на пейката тенисистите често пъти носят голям брой ракети – понякога дори 8-10 броя. Всъщност, в това има резон и сега ще ви разкажем защо.
Тенис ракетите в общия случай не са еднакви – те се различават по нивото на опъване на кордажа, което от своя страна влияе на силата на удара. Оказва се, че при по-стегнат кордаж играчите имат по-голям контрол върху топката, а по-хлабавият помага за по-силни удари и посрещания. Пък и винаги е добре да имаш резервна, в случай че твоята се счупи.
Можеш ли да Изпълниш Сервис Седнал?
Тенисът е от спортовете, които са популярни със своите много строги правила. В този случай това далеч не е така, понеже за да се счита сервисът за правилно изпълнен, играчът трябва да бъде зад основната линия и да удари топката, преди тя да докосне земята. Това през годините е давало повод за много усмивки сред тенис запалянковците.
Сервиране с ръка зад гърба, сервис с две ръце, дори седнал са само част от акробатичните номера, които сме виждали. Разбира се, голяма част от тях са крайно непрактични и играчите си позволяват такива изпълнения най-вече в демонстрационни мачове, за да забавляват публиката.
Бонус: Откъде Идва Традицията с Ягодите и Сметаната на Уимбълдън
Подготвили сме си и един отговор на въпрос, който вероятно интересува само най-запалените фенове на тениса. Макар и насочен към по-малка аудитория, тази невероятна кулинарна традиция определено си заслужава мястото тук.
Вероятно малцина знаят, но една неизменна част от Уимбълдън е … ягодите със сметана. Този десерт е толкова разпространен сред публиката, че през целия период на турнира посетителите имат цели щандове, продаващи единствено и само това.
Но откъде произлиза тази традиция? Още от зората на Уимбълдън, през вече много далечния 19-ти век, ягодите със сметана са един от най-популярните десерти сред английската аристокрация. Всъщност, през викторианската епоха червеният плод бил символ на лятото и се считал за изключително изискан. Освен това провеждането на Уимбълдън е през юни и юли, което съвпада с пика на сезона на ягодите.
Елегантен, лесен за сервиране и сезонен десерт, който се радва на широка популярност – какво по-добро от това? Така с течение на времето това се запазило като традиция, която съществува и до днес.
