Тенисът никога не е бил просто проява на издръжливост и умения. Това е спорт на емоции, страст и психическа издръжливост. И през годините много от мачовете са се решавали именно от характера на опонентите.
Независимо дали говорим за епичните битки, драматични обрати в последния момент или дълги мачове, оставяли ни без дъх за часове, има срещи, чието място е да бъдат част от историята завинаги.
Е, в тази статия сме се фокусирали именно върху подобни мачове – такива, които са създали шампиони и легенди. И независимо дали обичате тениса, или тепърва се сблъсквате с него – без тях може би никога няма да усетите истинската магия от играта.
Уимбълдън 2019: Джокович – Федерер
Wimbledon е виждал десетки епични мачове, драматични финали и обрати. Един от тези финали обаче обещава да остане в историята си. 4 часа и 57 минути – точно толкова продължава сблъсъкът между Новак Джокович и Роджър Федерер. Тази му продължителност го вкарва в историята и като най-дългия финал на Уимбълдън. Но и не само. В този мач дебютира и тайбрекът при 12-12 в последния сет.
В този мач видяхме всичко – Джокович спечели два тайбрека, въпреки че Федерер игра по-агресивно. Швейцарецът доминираше във втория и четвъртия сет, а в петия водеше с 8-7 и имаше два мачбола.
Точно тук, Джокович събра всички свои останали сили и обърна гейма в негова полза, за да се върне в мача. След тайбрек в последния 12 гейм, Джокович надделя с 7-3 и вдигна трофея.
Ролан Гарос 1989: Майкъл Чанг – Стефан Едберг
През 1989 година Майкъл Чанг е само на 17 години, когато се изправя срещу един от доказалите се вече в спорта по онова време – Стефан Едберг. Но младежът не е дошъл само за да премери сили с фаворита, а да го победи. Така и прави!
Тук обаче фокусът не е в резултата. В предишния кръг на Ролан Гарос Чанг има сериозни проблеми с крампи. Дори прави сервисите си отдолу, защото едва се движеше.
Физическите му проблеми обаче останаха на заден план, точно когато трябва. Въпреки че Едберг води с 2-1 сета, Майкъл Чанг прави немислимото и обръща резултата, за да грабне трофея.
Уимбълдън 1980: Бьорн Борг – Джон Макенроу
Не би било пресилено да кажем, че Борг и Макенроу са сред играчите с най-великото съперничество в света на тениса. Достойно дори за филм! Сблъсъкът на двамата титани завършва с победа за Борг в петия сет. Но не той е истинският тест за двамата атлети.
Четвъртият сет ще бъде увековечен заради може би най-великия тайбрек в историята. Десетки извънземни удари, спасени мачболи и асове, Джон Макенроу се добира до победата с резултат 18-16 точки! Психиката на шведа обаче оказва своето влияние и в решаващия 5 сет успява да надделее и да се поздрави с победата.
Australian Open 2012: Джокович срещу Надал
Познат още като най-дългият финал в историята на големия шлем – 5 часа и 53 минути, сблъсъкът на двама от най-великите съвременни тенисисти ще остане завинаги в историята като брутален тест за физическа и психическа издържливост.
Всяко разиграване тук прилича повече на война и всеки удар бе като за последно. Феновете на тениса вероятно помнят, че по време на мача сайтовете за прогнози на тенис буквално изнемогваха, защото коефициентите се сменяха постоянно. В крайна сметка и двамата тенисисти бяха толкова изтощени, че на церемонията им не успяха да се задържат прави и се наложи да им дадат столове.
Макар Джокович в крайна сметка грабна победата, и двамата спортисти още веднъж се доказаха като едни от най-добрите в историята.
Ролан Гарос 1992: Моника Селеш – Щефи Граф
Този мач най-добре може да бъде описан като “сблъсък на две епохи”. Щефи Граф е една от най-доказалите се в спорта през 80-те години, докато Моника Селеш не е толкова оптина, но за сметка на това е достатъчно агресивна и само на 18 години достига заветния номер 1 в световната ранглиста.
Мачът между двете не е никак ясен. Докато Селеш печели категорично първият сет, опитната Граф успява да доминира втория. Третият и последен сет обаче е истинската битка. Наситен с невероятни удари и напрегнат до краен предел, той в крайна сметка завършва след цели 18 гейма в полза на Моника Селеш (10-8).
Това е и върхът в кариерата на Селеш. Едва година по-късно фанатизиран фен на Щефи Граф я напада с нож. Травмите ѝ я принуждават да се оттегли за две години от спорта и макар да се завръща на корта, тя никога не достига същото ниво.
Уимбълдън 2008: Рафаел Надал – Роджър Федерер
Не на последно място оставяме мача, за който мнозина смятат, че е най-добрият в цялата история на тениса. Федерер преследва шеста поредна титла на Уимбълдън, а Надал има да си връща – последните два финала губи именно от швейцареца.
Макар в началото Надал да повежда с два сета, до края на играта остават още три и Федерер успява да се върне в играта. След няколко прекъсвания от проливен дъжд и вече спускащия се мрак над Лондон, Надал успява да грабне петия сет под носа на Федерер с резултат 9-7 гейма. С това той не само се доказа пред себе си, но и спечели важно признание, като стана първият испанец, шампион на Уимбълдън от 1966 година насам.
