Веселин Бранимиров пред Efirbet: Време е Стилиян, Мартин и Бербатов да управляват футбола ни

Веско, предполагам, че следиш българското първенство. Какво е нивото му и защо вече 9-10 години няма кой да спре Лудогорец?

Естествено, че следя българския футбол отблизо. Когато имам възможност гледам много български мачове. Не ни е лошо нивото, гледал съм много хубави двубои. Но има и много проблеми, някои от тях са свързани с динамиката и интензитета на мачовете. Техниката си я имаме и тактически са подготвени и треньори, и футболисти, но малко във физиката отстъпваме. Не сме научени да играем без топка, в единоборствата сме меки, а футболът е непрестанен низ от единоборства по целия терен.

За най-малкото искаме нарушение, започваме да спорим, разпиляваме си енергията не там където трябва. На ръководно ниво клубовете отдавна трябваше да поемат по пътя на Лудогорец, ако щете и да копират начина им на работа. Защото това е правилният път на развитие и успехи. Ако искат, разбира се. Дано все повече ръководители осъзнаят по-рано това. Един добре структуриран клуб винаги има по-голям шанс да успее.

Преди около 9 години бе част от Левски като помощник на Николай Костов. Какво си спомняш оттогава, как го сравняваш със сега, и как мислиш, че ще излезе от незавидната ситуация в момента клубът?

Левски винаги е бил и ще бъде клуб с големи цели. Спомням си само с добро времето, в което работих за „сините“. Тогава нямаше толкова големи сътресения както сега. Заедно с Ники Костов дадохме път на някои от сегашните играчи на Левски. Помня дебютите на братята Цоневи и Антонио Вутов на лагера в Кипър.

Сега ситуацията в Левски е много тежка, всеки знае това. Лятото имах възможност да поговоря с Наско Сираков. Питах го за Левски. В думите му имаше надежда и увереност, че въпреки трудностите, които ги съпътстват, на Левски му предстоят по-добри дни. Усещах амбиция и сила да върне Левски там, където искат всички негови привърженици да го виждат. За мен Левски започна добре сезона, но травмите, които сполетяха отбора, оказаха влияние върху играта и класирането. Мога само да пожелая сила, търпение и вяра на всички, които са обединени от каузата Левски.

Виждаш ли млади играчи, на които може да се разчита за бъдещето на футбола в родината ти?

В България винаги е имало талантливи футболисти. Повечето футболисти от младежкия национален отбор ми харесват и имат потенциала и възможностите да станат основата на представителния ни отбор. Харесва ми Доминик Янков от Лудогорец, Здравко Димитров и Станислав Иванов от Левски, от играещите в чужбина – Илия Груев (Вердер Бремен), Димо Кръстев (Фиорентина) и т.н.

Със сигурност ще пропусна някой, но това са хора, отговарящи на съвременните изисквания за антропометрични данни, тактическа грамотност, скорост на мисленето и придвижването по терена. Има и много други, които заслужават внимание, но за мен има немалък проблем и той е в манталитета и отношението към работата им. Нека да се опитат с много работа след тренировките постоянно да подобряват уменията си и да се стремят да стават все по-добри.

Националният отбор е в серия от неубедителни резултати. Какво трябва да се промени, за да се върнем в релсите от преди години?

Трудно можем нещо да подобрим сега. Но с много труд и единомислие от всички свързани с футбола нещата ще се получат. Това сигурно ще бъде един дълъг процес. В рамките на 4-5 години. За мен това е периода.

Но час по-скоро трябва да започнем да даваме шанс на по-млади футболисти както на клубно ниво, така и в националния отбор. Това трябва да е клубна и национална политика във футбола. Точните и ясни критерии за селекцията по позиции, съобразени със съвременните изисквания. Да се дава път и шанс на младите чрез налагане. Не само на млади, естествено, но това трябва да е пътят. И без това сме на дъното, няма какво да губим. Крайно време е да приемем реалността такава, каквато е.

Предстои конгрес на БФС. Сред спряганите за кандидати имена е това на човек, който познаваш отлично – дългогодишният ти президент в Нефтохимик Христо Порточанов. Подходящ избор ли е той, или пък трябва да се заложи на досегашното статукво или на друг спряган човек в лицето на Димитър Бербатов?

Уважавам много г-н Порточанов, но лично мое мнение е, че са нужни нови лица в управлението на футбола. Нужни са хора, които са се докоснали и са „дишали“ въздуха на футбола от най-високо ниво. Говоря за Стилиян Петров, Мартин Петров, Димитър Бербатов. Хора с контакти и идеи. Хора, разпознаваеми в европейския футбол. Някой ще каже, че нямат опит, но дайте да си говорим честно – по-надолу вече няма накъде. Аз лично съм ЗА да им се даде шанс на тях.

Още в първия ви сезон в Зоря (Луганск) със старши треньора Виктор Скрипник спечелихте бронзовите медали в Украйна и класирахте отбора за евротурнирите. Как успяхте да го направите и как бе оценено постижението сред футболната общественост в града и в страната?

Сигурно сме печеливш екип. След дубъла в Латвия сега и тук успяхме да постигнем резултат. Шегувам се, естествено. Всичко е плод на огромната работа, която направиха футболисти, треньори, помощен персонал и ръководство. Подкрепата от феновете ни беше страхотна и също изигра своята роля за успеха.

Истината е, че през изминалия сезон имахме един много качествен отбор и един страхотен колектив. Всички коментираха, че Зоря е трета сила в украинското първенство след грандовете Шахтьор (Донецк) и Динамо (Киев) и че играе много привлекателен и атрактивен футбол, въпреки младия ни отбор. До последно се борехме за второто място с Динамо и само две точки не ни достигнаха за това. Но всички са доволни от успеха, защото Зоря се издържа от трансфери на футболисти и приходи от евротурнири. Затова и пред нас стоеше задачата да попаднем в групите на Лига Европа и ние я изпълнихме.

Представянето ви през този сезон обаче на този етап не е убедително – както в първенството, така и в Лига Европа, където сте с три загуби. На какво го отдавате?

Наистина е така, засега не се представяме на желаното ниво както в първенството, така и в Лига Европа. Причините са няколко. Но за мен основната е напускането на петима основни футболисти. Почти цялата ни защитна линия.

Левият краен защитник Богдан Михайличенко и левият централен Евген Чеберко бяха трансферирани в белгийския Андерлехт и австрийския ЛАСК (Линц), десният ни краен защитник, който беше преотстъпен, се завърна в Динамо (Киев). И тримата са настоящи национали на Украйна. Също така ни напусна и голмайстора на отбора за миналото първенство Богдан Леднев, който се завърна в Динамо (Киев), откъдето го бяхме взели под наем.

Не на последно място на 35 години се отказа капитанът ни и легенда на клуба Никита Каменюка, който с примера си на професионалист и влиянието над момчетата в съблекалнята се оказа на този етап незаменим. Взехме много нови футболисти, но за да се сработят е нужно време. И през тази година продължават успешните ни мачове срещу Шахтьор и Динамо. Гостувахме и на двата, но не успяха да ни победят. Проблемът е, че правим много равни мачове и това ни пречи да трупаме повече точки. В Лига Европа несъмнено ни е много трудно да играем. Попаднахме в нелека група с отборите на Лестър, Спортинг (Брага) и АЕК (Атина). И в трите мача загубихме. Срещнахме много силни съперници. Не успяхме да се противопоставим добре. Нивото е високо, а нашето падна малко. Но съм сигурен, че ако си бяхме съхранили миналогодишния отбор, щяхме да имаме по-добро представяне.

Какво е моментното ниво на украинския футбол? Националният отбор се класира за Евро 2021, а Шахтьор наскоро би Реал (Мадрид) като гост в Шампионската лига?

Бих казал, че нивото на украинския футбол е добро. За това говорят резултатите. Ще започна с миналогодишния успех на националният отбор на Украйна до 19 години, който стана световен шампион по футбол в своята възраст с треньор Александър Петраков, с който заедно завършихме ПРО лиценза в Украйна. Националният отбор с треньор украинската легенда Андрий Шевченко се класира убедително за финалите на европейското първенство. Два отбора са участници в груповата фаза на Шампионската лига – Шахтьор и Динамо, нашият клуб в групите на Лига Европа.

Ти си бил треньор в отбори от Латвия, Украйна и Грузия, както и футболист на тим от Казахстан? Какъв футбол се играе в тези бивши съветски републики и кое първенство е най-силно?

И четирите първенства си имат своята специфика. Например в Грузия се залага изключително на техниката, но футболът е бавен. Това пък е страната, където като главен треньор на академията на Динамо (Тбилиси) съм виждал най-големите таланти сред подрастващите. В Латвия футболът е в процес на развитие, залага се повече на силовия футбол. В последно време не съм имал поглед върху случващото се в Казахстан, но и те постигнаха своите успехи в голяма степен благодарение на нашите български треньори, които работиха и продължават да работят там. Но за мен най-силно е украинското първенство като качество на футболистите, играта и динамиката в срещите, по организация и структура на клубовете.

Каква е ситуацията с коронавируса в Украйна. Има ли много засегнати отбори и доколко се отразява на футболното първенство и спорта като цяло?

Ситуацията в Украйна е като навсякъде в Европа. Постоянно нарастват цифрите. Не останаха незасегнати и отборите. Само един мач беше отменен от изиграните 9 кръга досега. В най-голяма степен пострадаха Шахтьор и Динамо (Киев), където имаше бум на заразените, защото имат най-много международни срещи и най-много национални състезатели. Те са подложени постоянно на тестове, заради непрестанните пътувания и мачове. В нашия отбор положението е сходно. При нас имаше три случая до момента. Но ние предприехме мерки и живяхме на базата ни по време на мачовете от Лига Европа и вътрешното първенство. Иначе всяка седмица ни тестват и за моя радост всички 8 теста досега са ми отрицателни.

Да те очакваме ли един ден като треньор в България?

Разбира се. Искам да работя в България. Натрупах много опит, знания и умения през годините, в които работих в чужбина и у нас. Бих искал да съм полезен за развитието на футбола ни и на нашите футболисти. Надявам се един ден да ми се удаде възможността да го направя.