Букмейкър на месеца
100% до 300лвРЕГИСТРАЦИЯ
18+ ВАЖАТ ПРАВИЛА И УСЛОВИЯ
100% до 300лв
Букмейкър на месецаБукмейкър на месеца
РЕГИСТРАЦИЯ
18+ ВАЖАТ ПРАВИЛА И УСЛОВИЯ
Efirbet

Боян Пейков пред Efirbet: Изходящ трансфер на български вратар ще отвори вратата и за други таланти

Видяно 513 пъти
Боян Пейков

Треньорът на вратарите на Черно море – Боян Пейков, даде ексклузивно интервю за сайта Efirbet.com. Той сподели плановете си за зимната подготовка на „моряците“, акцентирайки върху всички детайли, на които ще наблегне в работата с вратарите на клуба.

Той сподели и мнението си, че в България нивото на вратарите е много високо и че единственото, което остава, за да може да се разчуе за родните играчи на този пост, е осъществяването на изходящ трансфер зад граница.

Пейков допълни, че родните вратари не изостават и толкова драстично по отношение на изнасянето на топката, но характеристиките на футбола в България не позволяват тези качества да се изпъкнат. Той не пропусна и да отбележи всички други негови колеги у нас, с които поддържа активен контакт, стремейки се да развива уменията си.


Здравей, Бояне! Вече сте в разгара на зимната подготовка с Черно море. Какви са целите преди клуба за втория полусезон?

Десет дена се подготвяме вече, като цялата подготовка ще мине на родна земя – във Варна и областта. Искам вратарите да са здрави, за да изкарат цялата подготовка на крак и да няма заболели, съответно и карантини.

По отношение на подготовката съм структурирал по такъв начин макроцикъла, че той да е много комплексен. Имаме доста работа за вършене в тактико-технически план – защита на вратата, на пространството, 1 на 1, отборната работа, изнасяне на топка, както и интеграцията на вратаря в играта. Това е много важен компонент, тъй като изолираните тренировки вече преминават на заден план. Те се правят, но основната част включва работата с група или целия отбор.

 

В днешно време, особено в Западна Европа, се обръща изключително голямо внимание върху играта с крака. Може ли да се работи в това отношение с вратарите, след като са минали една определена футболна възраст?

Темата е доста актуална от няколко години насам, след като се въведе стилът с изнасяне на топка от вратаря. Избягвам терминът „игра с крака“, предпочитам да говоря за изнасяне на топка с отбора. Има разлика между играта с крака без напрежение, която е по възможностите на всеки, и играта под напрежение, когато има висока преса.

Европейският футбол налага това, тъй като всички тимове играят с висока преса и затова са необходими, които изнасят добре под преса.

 

Залегната ли е достатъчно работата в този аспект у нас?

Честно казано, в нашето първенство това не е основно. В efbet Лига много рядко някой изнася топката на крак, особено при преса. Затова не е и нужен такъв вратар. Акцентира се върху вратари, които могат да си защитават вратата и пространството. Другото е второстепенно. Изоставаме доста по отношение на изнасянето, зад което има доста фактори. Философията на изнасяне на топката с вратаря изостава.

 

Може ли да се развие играта с крака на един вратар след определена възраст?

Да, винаги може да се развие, въпрос е на правилна работа и желание. Важно е как се тренира в елитните групи, докато младите са в тийнейджърска възраст. Там се утвърждават навици и се изграждат способностите по отношение на изнасянето на топката като отбор.

 

Може ли българският футбол да се развие, за да стане този аспект от вратарството по-важен?

Независимо дали искаме, или не, нещата вървят натам. Няма как ние да седим на едно място, докато европейският футбол се развива постоянно. Спортът се динамизира постоянно и затова ние трябва да поставяме високи критерии на нашите футболисти, за да се опитаме да стигнем поне едно високо балканско ниво, защото средноевропейското е далеч от нас за момента.

 

Пречи ли пренебрегването на този аспект на нашите вратари да излизат зад граница?

Аз не съм съгласен, че изоставаме много, тъй като в последната година се видя коя е най-силната и добре подсигурена позиция в националния отбор. Минаха 7-8 вратари през националния отбор и всеки един от тях се представи на чудесно ниво.

Ако искаме да се подобри офанзивната игра на вратаря, трябва да го заложим във философията на игра на първенството. Ако това стане необходимо за вратарите и отборите, то първите ще трябва да се приспособят. Мисля, че не липсата на възможност е проблемът, а липсата на необходимост. Дори и в националния отбор не се изисква вратарят да участва в изнасянето на топката – играе се само с дълги топки.

 

Георги Георгиев получи и няколко повиквателни за националния отбор през последните години и изигра геройска мач в Италия преди няколко месеца. Изпълва ли те с гордост това?

Разбира се, за всеки един отбор и треньор е радващо състезателите да са национални играчи – буди гордост. И двамата вратари, с които работя, не ги деля. Дори и Иван Дюлгеров заслужава да попадне в националния, но това е само мое мнение.

За Георги обаче мога да кажа, че точно в онзи период беше в много силна форма и направи няколко страхотни мача подред. Неговите намеси бяха ключови, защитавайки вратата и пространството. Той опази резултата и вдъхна увереност на съотборниците си. Знаем, че при допускане на 2-3 гола мачът приключва, особено на такова ниво. В двубоя срещу Литва той също беше на ниво. Само една нелепа контузия срещу Пирин му попречи да изиграе всички останали мачове в първенството и за националния отбор.

От друга страна, това даде възможност за изява на други вратари, включително и Дюлгеров, който се представи на силно ниво и помогна на тима да спечели много важни точки.

 

Виждаш ли в лицето на хора като Дани Наумов и Светльо Вуцов такива, които да излязат зад граница?

Не бих искал да се спираме само с тях. Има още няколко имена, които се представят на добро ниво и с националните си отбори. Това включва Иван Дюлгеров, Иван Андонов, Краси Костов, Християн Василев, Димитър Шейтанов както и някои от вратарите в efbet Лига. Имаше кръгове, в които имаше 4-5-ма вратари под 23-годишна възраст, което е признание за работата на колегите.

Стискам палци за един изходящ трансфер, който да помогне да се разчуе още малко за българското вратарство.

Съжалявам, че трансферът на Дани Наумов пропадна. Поддържам добри отношения с бившия му треньор и е жалко, че след това му спадна доста формата. Моментна слаба форма, но това се случва. Млади момчета са и може да се разконцентрират при споменаване на такива важни теми. Надявам се в крайна сметка да се стигне до този така важен изходящ трансфер, както правят всички балкански страни около нас – македонци, хървати, словенци, сърби и др.

 

В игралната ти кариера се отличава безспорно един момент – спечелената Купа на България с Берое през 2010-а година. Какво беше чувството да вдигнеш трофея и какво беше чувството да не допуснеш попадение по пътя към триумфа?

Истината е, че аз впоследствие разбрах за това постижение – вторият отбор след ЦСКА през 88 или 89-а година, който печели Купата, без да допусне гол. Това е благодарение на целия отбор и на треньора, с когото имам удоволствието в момента да работя – Илиан Илиев. Тогава той беше начело на Берое.

За всеки един състезател е мечта да спечели трофей. Чувството беше страхотно и съжалявам единствено, че не си изиграх мачовете в Лига Европа с тима, тъй като направих трансфер в Локо София. Все пак, там успях да играя в Европа, а усещането на тези мачове е съвсем друго. Нивото е много по-различно.

 

Как се работи с легенда като Илиан Илиев и би ли потеглил сам по пътя на старши треньора в даден момент?

За Илиан Илиев мога да кажа само, че е изключителен човек и треньор, най-добрият в България. Имам удоволствието да се познавам с него отдавна и да работим заедно от почти 5 години вече. Работим с лекота и се разбираме чудесно.

Относно амбициите ми, аз съм се профилирал изцяло в треньорството на вратари и за мен е по-правилно да се опитваш да разбираш от едно нещо, отколкото от всичко и да се разпиляваш. Специализирал съм се върху тази тематика и се опитвам да се развивам постоянно. Чета чуждестранна литература, тъй като българската на тази тематика е много оскъдна.

През миналата година получих хубава възможност от Българската треньорска школа да водя лекции. За втори път вече говоря пред колеги курсисти. Една от темите беше именно за изнасяне на топката. Развитието е част от работата, тъй като в противен случай самата игра те изпреварва и ставаш ненужен.

 

Имал ли си вратарски или треньорски идол, който те запали по играта преди години?

Откровено казано не съм се възхищавал на някой топ световен вратар. Бях юноша на Левски и съответно много харесвах Димитър Иванков. Имах възможност да бъда и трети вратар под негово ръководство. След това и Гошо Петков, Радо Станев и други, част от които станаха и треньори след това.

Мога да изкажа само суперлативи, особено за по-старото поколение вратари, с които поддържаме контакт и се опитваме да сформира сплотена общност, което също е важно. Мога да спомена Миро Митев, Мартин Митев, Краси Колев, Любо Шейтанов, Здравко Здравков, Николай Куцаров, Илия Иванов и др. Комуникираме ежедневно и се опитваме да държим ниво, за да си помагаме и взаимно.

 

И за финал, Бояне – какво си пожелаваш в личен и професионален план през тази година?

В личен план си пожелавам здраве на мен и моето семейство, както и на целия екип и отбора. Пожелавам да имаме една хубава и успешна година, в която да изпълним целите, които сме си поставили.

Експерт Efirbet
Efirbet
Efirbet е вашият сайт за най-добрите съвети за спортни залагания, ревюта на букмейкъри и онлайн казина.
Коментирай