Валентин Станчев е дългогодишен бивш български нападател с около 450 мача и над 294 гола в професионалния ни футбол. Кариерата на родения през 1968 г. врачанин минава през родния му клуб Ботев, Черноморец (Бургас), Спартак (Варна), ЦСКА и Черно море. В чужбина е носил екипите на Шанхай Шенхуа (Китай), с който става вицешампион през 1997 г., и Заксен (Германия). След края на кариерата си е работил в Черно море и Ботев (Враца), а от 2014 г. насам Станчев е главен селекционер на Детско-юношеската школа на Лудогорец. Бившият голмайстор се съгласи да отговори на въпросите на Efirbet.com.
Г-н Станчев, каква е оценката Ви за представянето на националния отбор в тези първи три двубоя от световните квалификации?
За мен е абсолютно очаквано. Винаги може по-добре, но може и по-лошо. Има реалности, с които се сблъскахме. Класата на Италия и Швейцария в този момент е безспорна.
Видя ли се тази дълго очаквана промяна? За първи път бяха използвани цели десетима дебютанти, като сред налаганите дълго време футболисти пробиха и няколко млади момчета?
Това е светлият лъч – че се дава възможност на доста нови лица, на доста млади футболисти. Но за това нещо ще трябва доста време, търпение и много сериозна работа.
Ясен Петров ли бе най-правилният избор за треньор на националния отбор?
Категорично! И Дейвид Копърфийлд да дойде в момента като треньор на националния отбор, няма как с магическа пръчка да се оправят нещата веднага. Ясен Петров е от типа треньори – млад, перспективен и същевременно с достатъчно голям опит. Самият факт, че години наред бе един от най-добрите треньори в Китай – дестинация, където са топ треньорите и топ звездите не само от европейския, ами и от световния футбол, показва, че има изключителна перспектива.
Имаме ли все пак някакви шансове за класиране или по-скоро градим състав за следващите квалификации?
Трябва да бъдем реалисти. Мечтите са безплатни, хубаво е да мечтаем, но мечтите рядко се сбъдват. Нереално е да мислим, че можем да се класираме. Ако го направим, ще бъде някакво чудо. По-скоро трябва внимателно и търпеливо да се вкарат млади футболисти между опитните. Но такива, които заслужават мястото, си, а не само и само да сложим млади футболисти.
Да Ви върна към българското първенство. Има ли кой да спре Лудогорец към 10-ата поредна титла?
По принцип Лудогорец показва уважение и респект към абсолютно всички противници. Отнася се абсолютно сериозно към всички съперници. Форматът на първенството е такъв, че до последно нищо не се знае. Класата на Лудогорец е безспорна. Но без максималната концентрация и влагането до край няма да е никак лесно.
Какво не достига на Левски и ЦСКА вече толкова много години, че да изостават от Лудогорец?
За мен се две неща. Едното е, че все още си мислят, че са грандовете от преди години, но истината е, че времената са много променени. В тези клубове прекалено много станаха вождовете, не останаха индианци. За мен основният проблем е, че са прекалено много шефове – шеф до шефа. И разчитат след това феновете да им плащат сметките на безумно високите заплати, които получават. Но вече за всички е ясно, че тази формула не функционира. Това си е техен проблем, да се оправят както знаят.
В последните години Лудогорец успя да изгради изключително сериозен клуб. Това е в основата на успехите – гради се отбор, който да играе по европейски начин, с европейско мислене, с европейски стил. С философия да се надиграва с опонента. Без значение от името, тъй като знаете, че през годините Лудогорец е излизал срещу отбори като Реал, ПСЖ и други. Докато повечето ни тимове са с идеята да дърпат другите назад, да рушат, а не да са надиграват.
Как оценявате цялостното ниво на родния футбол?
То е видно, че от година на година българският футбол пропада надолу и надолу. Темата е много дълга и сложна, но със сигурност трябва много неща да се променят. Като се започне от детско-юношеския футбол и се стигне до много други неща. В България са прекалено негативни както очакванията, така и вижданията и всичко останало.
Трябва ли да се премине към връщането на формулата с 16 отбора или сегашният формат е по-добър?
За мен категорично едно е сигурно – имаш ли добър отбор, формулата не те бърка и не трябва да те вълнува. И двата формата имат позитиви и негативи, но лично мое мнение е, че при сегашната формула до последно много неща са неясни, а при другата – много бързо се очертават отборите за изпадане и се получава една дупка в класирането, водеща до доста негативни мачове.
Има много критики към съдийството. Ще успее ли системата VAR да свали това напрежение?
Много неща ще станат кристално ясни – най-вече очевадните нарушения и засади. В момента в родния футбол се случват доста фрапиращи грешки и един от най-ощетяваните отбори е Лудогорец. VAR ще изчисти нещата и това ще бъде от полза за Лудогорец и други отбори, които играят доминиращ футбол, надигравайки се със съперника.
Съдийски грешки се случват и в чужбина, но най-големият проблем в българския футбол е, че безпричинно се накъсва играта. Идеята на съдиите е да свирят 50:50, но те ощетяват отборите, които играят динамично. Това пречи и на националните отбори във всички възрасти.
Лудогорец е единственият клуб в България, който има не само два, а цели три отбора в мъжкия футбол – един в efbet лига, един във Втора лига и един в Трета лига – Североизточна група. Роди ли вече „плодове“ тази идея?
Разбира се! Ние имаме над 20 футболисти и кадри на академия Лудогорец, които играят в момента в efbet лига. Имаме играчи в първия отбор – Доминик Янков и други, да не ги изреждам. Лудогорец II е изцяло от наши футболисти. В Трета лига пък се сблъскват момчетата с мъжкия футбол, което помага много бързо да направят тази крачка от юношеския към мъжкия футбол. Неслучайно повечето колеги постоянно ни търсят за наши футболисти. Това показва, че Академията работи и създава продукт, търсен от всички. Философията ни е да се търси бърз, атрактивен, динамичен футбол, което за съжаление в някои от първенствата се получава трудно – заради лошите терени, заради накъсването на играта от съдиите.
Имате широк поглед върху това, което идва отдолу. Има ли достатъчно качествени футболисти, които виждате в бъдеще да вдигнат нивото на родния футбол?
Като цяло има много талантливи и перспективни деца в почти всички клубове и школи, които работят. Но докато не се променят нещата в посока работа с родителите нищо добро не ни чака. Голям проблем, който някои го неглижират, но той вреди на развитието на децата. Повечето родители не разбират, че те са прекалено голям враг на децата си.
Кога ще имаме отново трансфер на български играч в силен европейски клуб, както бе по времето, в което Вие бяхте футболист?
Ще трябва да мине доста време. Да се почне от училищата, колкото и трудно да е, да се върне училищният спорт. Децата отново да заобичат спорта. Днес децата при най-малката трудност се отказват, търсят причината навсякъде, но не и в себе си. Затова в тази посока съм малко песимист. Не че няма таланти, а начинът на работа в България не позволява тези таланти да се шлифоват като качествен продукт, каквито бяха последните топ футболисти.
Доколко пандемията промени футбола?
Много, изключително тежко и сложно е. Мерките са ясни, но когато в някой клуб навлезе заразата и се наложи да се наруши тренировъчният процес, това променя страшно много нещата. И другото – без публика футболът става много по-различен и то в негативна посока.
Кой е най-подходящият кандидат да поеме ръководството на Българския футболен съюз? Сред кандидатите са хора, врели и кипели като ръководители, например Христо Порточанов, както и Вашият добър приятел Димитър Бербатов. На опита или младостта трябва да се заложи?
Първо, смятам, че тепърва ще излязат още кандидати. Със сигурност всеки има своя визия, свое разбиране. За мен не трябва да се робува на имена, а по-скоро на хора, които ще излязат с лицето си, с екипите си, ще покажат какво ще правят и ще имат волята да го направят. Досега сме виждали много обещания. Няма универсална рецепта, трябва сериозен екип – такъв, който може, вярва и ще работи дългосрочно.
